БИТОВИЗМИ

В категорията описвам разсъждения и размисли за бита на българина и добруването и благоденствието на българските семейства. В тази насоченост са и рецептите, които готвя по българска традиция и бит предадени ми от моята майка. В по-голямата си част съм осъвременила рецептите и сътворявам нови (авторски) ястия и гозби събиращи семейството на една маса (трапезата обединява и сплотява семейството). Готварските рецепти са непретенциозни, вкусни и сравнително лесни за приготвяне с изцяло български продукти, които се намират във всеки дом (изключения са някои цитрусови плодове).

РАЗДЕЛНО СЪБИРАНЕ И РЕЦИКЛИРАНЕ НА ИДЕАЛНО ЧИСТИ ПЛАСТМАСИ ОТ МИНЕРАЛНА ВОДА, ВОДА И ГАЗИРАНИ НАПИТКИ

ЗАЩО СЕ МИЯТ ПРОДУКТИТЕ ПРЕДИ ДА СЕ СГОТВЯТ?

Каква е причината да се мият продуктите преди да бъдат включени в дадено ястие?

Не мога да си позволя да сготвя ястие без да измия продуктите. Винаги, когато описвам начина на приготвяне на дадено ястие добавам, че трябва да се обели, измие, отстранят семките, изреже наранената кора и т.н. Още от дете майка ми винаги държеше да ми обясни защо е необходимо да мием продуктите. Причините за миенето са съвсем прозаични, стига да има кой да ни е научил на тези хигиенни навици при приготвянето на домашна храна.

Защо се бели и мие лука?

Лукът се обелва от сухите люспи и се изрязва твърдата основа с коренчетата, от които е черпил хранителни вещества от земята. В коренчетата на лука винаги остават частици от пръст, камъчета и дори може да съдържа невидими за човешкото око ларви на различни вредители по растенията.

Сухите обелки на лука може да са "измамни". Често под сухите обелки се "крият" мокри и започващи да загниват части от лука. Това загниване се получава от намокряне на твърдата основа с коренчетата. Влагата, която прониква заради конденз от найлонови пликове и/или недостатъчно изсушаване е предпоставка за загниване, което започва от най-близката до вътрешните люспи кора. Под люспите на лука и заради започнало загниване може да има микроорганизми, които да са вредни за човешкия организъм.

Абсолютно задължително е да се измие лука под течаща вода след почистването му. Докато почиствате лука се полепват по ръцете песъчинки, прах и други замърсители. Ако не измиете лука (и ръцете си), замърсителите от ръцете полепват по слузестата обвивка на почистения лук. Често се смята, че огъня и водата премахват всички вредители и ги "обезвреждат". Това е вярно в по-голяма степен, но е крайно неприятно ако при хапване се усещат скърцащи между зъбите песъчинки или пък видите някоя сварена ларва... това, разбира се е в кръга на майтапа (и е близко до истината).

Същото важи за различните видове зеленолистни като марули (богата листна маса подходяща за скрити под листата им лакомници), лапад, див чесън, зеле, различни видове репи, моркови, праз лук и за всички растящи в земята плодове и зеленчуци.

Винаги измивайте плодовете и зеленчуците след като ги почистите от люспите, кореновите системи, наранената кора, вътрешната твърда част със семки при плодовете като ябълки, круши, дюли, праскови, кайсии и др.

Ако някой смята, че живеем в чиста и стерилна среда, значи се е заблудил и не познава реалността. Дори при оранжерийни плодове и зеленчуци е необходимо измиване. Това, че сте измили даден продукт и сте отстранили нараняванията по кората и т.н., далеч не означава, че продуктите са развалени и негодни за приготвяне на различни ястия.

Как се мият цитрусовите плодове?

Задължително измивайте с веро, сапун и с по-твърдата част на гъбата всички цитрусови плодове особено ако ще ги добавяте с кората при различни гарнирания на ястия. В съвременния свят е почти сигурно, че всички видове плодове се пръскат с някакъв вид химикал за защита. Ако хапвате неизмити плодове е вероятно да "отключите" някакъв вид алергия към химикала, с който са пръскани.

Как се мият бобовите и житни продукти?

Винаги мийте боба, лещата, житото, пшеницата и т.н. като налеете хладка към топла вода и ги "претъркайте" с ръце. По този начин падат всички люспи, замърсители и изплуват наранените и "кухи" зърна от дадения продукт. Повторете процедурата поне 2 пъти според степента на замърсяване до чиста вода (вода, която не жълтее от разтворените при миенето песъчинки и пръст).

Как се мият месото и месните продукти?

Измивайте всички меса, които са с кост под течаща вода и с пръсти разтваряйте "сухожилията и жилките" за да отстраните остатъци от кръв и кръвни съсиреци. Измивайте добре костта на пържолите и ако се налага отстранете с нож по жилавите части с кръвонасядания (ако има такива). Оставете пържолите и месото да се отцедят след измиване. Ако водата след отцеждане е леко розова, е препоръчително да ги измиете още веднъж. Ако месото е сравнително чисто го измийте без да го отцеждате.

Кайма с кръв и кръвни субпродукти е строго задължително да я измиете с малко вода поне 2 пъти и след всяко измиване отцеждайте с притискане на каймата.

Как се мият пилетата и различните видове птиче месо с кожа?

След като измиете птичето месо с вода е желателно да го прегледате за остатъци от пера. Обикновено пилетата и птичите меса са добре почистени но може да има части от перата около гънките в кожата и различните ставни захващания. Почистването става чрез опъване на кожата и отстраняването (с остър нож) на твърдите остатъци от перата по посока обратна на растежа на перата (така най-лесно се изваждат).

Как се мият и почистват рибата, ракообразните, мидите и т.н.?

Рибата се измива и се отстраняват люспите с нож по обратна на растежа на люспите посока. Изваждат се всички вътрешности и се отстраняват различните жилки около костта на главата. Хубаво се мие и изплаква коремната кухина. Разтварят се хрилете на рибата и се измиват устата и хрилете под течаща вода. Водната струя отстранява всички замърсители.

Ракообразните се измиват между щипките и различните крайници за да не останат захванати някакви животински видове, с които се хранят и може да са неядливи за човека.

Мидите филтрират водата и я пречистват. Черупките се измиват с четка и се отстраняват варовиковите отлагания по черупките. Сварените и/или печени миди се почистват от органа, който събира всички преработени от "храносмилането" вещества. Този орган и остатъците в него може да съдържат отлагания на тежки метали от филтрацията на водата а в съвременния свят и част от микропластмаси.

Защо се изплакват всички буркани, шишета и кутии преди да ги отворите?

Било в мазето или купени от магазина, бурканите, шишетата и кутиите със сокове, консерви и т.н. събират доста прах. И при добра вентилация и почистване пак остава някаква част от замърсяване особено около капачките. При отваряне без да са измити, замърсяванията попадат в консервирания хранителен продукт. Под капачките може да има невидими за окото микроорганизми, които се отстраняват чрез изплакване и измиване.

Има още какво да напиша относно измиването на продуктите преди да бъдат хапвани в суров вид и/или сготвени. Ще допълвам статията и/или ще напиша нова за да не стане прекалено дълга и дори отегчаваща. Стремя се, с подобен род статии да предам знание, което да е полезно и ако възникне въпрос от подобен род, всеки четящ блога да намери съвет, който го интересува.

С КАКВА ХАРТИЯ ДА ПОКРИВАМЕ ПЕЧИВАТА ЗА РАВНОМЕРНО ИЗПИЧАНЕ?

Как да изберете подходяща хартия за златисто изпичане на домашно приготвените печива?

Отдавна се канех да напиша статия, която да е полезна при домашно приготвените печива (предимно тестени) и тяхното равномерно изпичане.

Да се изпече равномерно дадено печиво е почти толкова трудно, колкото да се установи дали се е изпекло във вътрешността (ВИЖ).

Всеки знае, че хартиите за принтери са с различна дебелина и ако хартията не е достатъчно дебела (по стандарта), принтерите накъсват хартията, смачкват я и т.н.

За равномерно изпичане на печивата е необходимо да ги покривате с хартия, която е достатъчно дебела. Как да разпознаете и установите дебелината на хартията? Почти не може да разберете колко е дебела хартията, ако не е упоменато на етикета.

Защо хартиите за печене не са подходящи за покриване на печивата?

Различните хартии за печене са идеални, ако се покриват дъната на тавите и различните форми за печене. Те са по-скоро тънки и ако покриете дадено печиво с тях се получават следните ефекти (дефекти).

1. Тънката хартия не предпазва печивото и вероятността да го препечете е голяма (твърде голяма)

2. Хартиите за печене се продават на рула и изправянето им за да покриете дадено печиво отнема време (само за да установите, че печивото е прегоряло заради недостатъчната дебелина на хартията)

3. Хартиите за печене лесно прегарят и изискват постоянно наблюдение на печивото

Никога не оставяйте печиво покрито с тънка хартия без наблюдение! Има голяма вероятност хартията да прегори и да се наложи да изваждате парченца изгоряла хартия от печивото.

Тогава, коя е най-подходящата хартия за покриване на печива?

От моята майка знам, че идеалната хартия за покриване на печива е хартията от плика за брашно. Хартиените пликове за брашно са достатъчно дебели и здрави за да съхраняват брашното и също така са идеални за покриване на печивата. И все пак има няколко малки тънкости, които е добре да ги знаете:

1. Разрежете плика или го разтворете с ръце, така че да не се накъса прекалено много (да е с по-голяма покривна площ)

2. Покривайте печивата с вътрешната, бяла и чиста страна, в която е било брашното (надписите по плика да са към реотана)

3. Не покривайте плътно печивата с хартията, оставете отвори за циркулация на горещия въздух

4. Съхранявайте пликовете след като сте покривали с тях дадено печиво (могат да се използват поне 3 пъти)

Най-трудни за изпичане са тестените печива, които имат по-течна плънка. За да не прегори горната част на печивото е почти задължително да бъде покрито с по-дебела хартия и тук на помощ идват пликовете за брашно. Хартията има свойството да предпазва и да "спомага" за циркулирането на горещия въздух около печивото.

В заключение мога да добавя, че допринасяте за околната среда като не изхвърляте чиста, дебела и здрава хартия. Оползотворявате я по възможно най-добрия начин и продължавате живота и.

КОГА СЕ ДОБАВЯ ХЛЯБ ПРИ ОВКУСЯВАНЕТО НА КАЙМАТА?

Кога, как, защо и при какви обстоятелства се налага да добавяте хляб при овкусяването на каймата?

Велика красота! Как да създам чудеса, от таз" кайма? Готвенето (визирам домашната кухня) не е азбучна, стъпкова и строго следваща някакви правила рецепта. Изключително важни са хубавите, пресни и качествени хранителни продукти. За съжаление при готвенето в домашни условия, няма как да знаем какво точно съдържа дадения, купен от нас продукт.

ХЛЯБ СЕ ДОБАВЯ ПРИ ОВКУСЯВАНЕТО НА КАЙМАТА В СЛЕДНИТЕ СЛУЧАИ:

1. Ако каймата съдържа кръв и кръвни продукти, които се включват в нея за т.н. "обогатяване" на каймата с цел печалба

2. Ако каймата съдържа по-голямо количество вода, което е следствие от замразяване и след това размразяване

3. Ако измием каймата с вода (заради кръв и кръвни продукти) и я отцедим в някаква степен

Описах някои от най-често срещаните случаи, в които задължително се добавя хляб при овкусяването на каймата. Следващият въпрос, който изниква е:

Да накисваме ли хляба във вода (и/или друг вид продукт като мляко и т.н.) или да го добавим без накисване?

Задължително, хляба се добавя без накисване ако каймата отговаря на поне един от гореописаните случаи.

Хлябът не трябва да е сух и твърд!!! Добавя се мек, предимно пресен хляб и/или хляб, който е с изтекъл срок от 1 до 2 дена и е все още мек.

Мекият хляб се усвоява от "воднистата" кайма и не остават следи от включения хляб. По този начин няма особено значение дали го добавяте с кората или без кората. Даже е препоръчително да се добавя с кората за постигане на по-добра консистентност. В този случай е необходимо каймата да се омеси и размеси доста добре.

Хлябът се накисва във вода или друг вид течен продукт само ако каймата е прекалено суха. Суха кайма се получава от чисти меса, които са смлени на мелачни машинки и е абсолютно сигурно, че не е добавен друг вид продукт от т.н. "пълнежи". В този случай, може да добавите сух, изсъхнал, подобен на сухар хляб. Сухият и твърд хляб се разтваря във водата или течния продукт.

Абсолютно нежелателно (задължително) е да се добавя сух хляб без накисване защото няма да може да го омесите и размесите до пълното му усвояване от каймата. Рискът да останат сухи и твърди, неусвоени от каймата парчета хляб е, ОГРОМНА.

КОГА НЕ СЕ ДОБАВЯ ХЛЯБ ПРИ ОВКУСЯВАНЕТО НА КАЙМАТА?

Единственият случай, в който не се добавя хляб в каймата е:

1. Месото е смес и се купува отделно (свинско и телешко). Смляната кайма от свинско и телешко месо в пропорции според БДС (60% на 40%) е с идеален баланс от по-мазно и по-сухо месо.

Във всички останали случаи се добавя хляб (накиснат или без накисване) според гореописаното. Изключвам готовите кайми, които съдържат соеви продукти (те са за друг вид статия и споделяне на други кулинарни знания).

Всичко, което знам по отношение на домашната кухня съм го научила от моята майка. Голяма част споделям от опита, който придобивам при осъвременяването на традиционните български рецепти.

Следващият въпрос е:

Какво количество хляб да се добавя при овкусяването на каймата?

Количеството на добавения хляб е според водното съдържание на каймата. Обикновено за 1 кг. кайма се добавят от 2 до 4 филии хляб и/или от 1 до 2 крайшника (визирам стандартна големина на филии и крайшници). Естествено, винаги може да добавите по-голямо количество хляб и да съобразите според продуктите, с които овкусявате каймата. Например ако добавяте кисело мляко към каймата и/или друг вид течен и полутечен продукт (краставици, тиквички и т.н.).

ВИЖТЕ рецептата за кюфтета приготвени от кайма и тиквички ТУК.

Със статиите в блога целя да споделя опит и знания, които да са ви полезни при приготвянето на домашна храна за цялото семейство. Стремя се да предам по възможно най-достъпен и разбираем начин умения в готвенето, които се придобиват с успешните и неуспешни готварски "приключения" в домашната кухня.

МОЯТ ИСКРЕН СЪВЕТ Е:

Преценявайте какъв продукт да добавите в дадено ястие според останалите продукти, които желаете да включите. Търсете баланса от вкусове и винаги опитвайте ястията докато ги готвите. Така, по-лесно ще прецените какво още е необходимо да добавите като продукт и/или да "туширате" прекалено натрапчив и доминиращ продукт в ястието.

Винаги се радвам ако съм успяла да бъда полезна със съветите, които давам и да успеете да приготвите вкусно, апетитно и не на последно място, приятно за сетивата ястие.